Created by Вера Ценкова
about 11 years ago
|
||
Question | Answer |
алегория | Художествен похват - чрез конкретен образ се изразява някаква идея. Дума, израз или словосъчетание с преносен смисъл |
басня | Кратко литературно епическо произведение с изобличително и поучително съдържание. Разказва история със сатиричен характер, осмиваща недостатъците на хората, представени чрез образи на животни. |
реторика | ораторско изкуство |
реторични фигури | Фигури на речта, правят словото по-емоционално и изразително. Употребяват се в реториката. |
реторичен въпрос | реторична фигура - въпрос, съдържащ в себе си отговора. |
реторично обръщение | реторична фигура - обръщение към въображаем слушател, нещо неодушевено, абстрактно понятие |
реторично възклицание | реторична фигура - израз на чувство, отношение към някакво явление от действителността |
рима | /от гр.е - ритъм, съгласуваност/ звукосъчетание, повтарящо се в края на стиховете - придава ритмичност и мелодичност |
сатира | Лит.похват - със средствата на смеха се критикуват недостатъци или пороци. Посочва ги, за да постигне промяна. Най-често има характер на морален урок. |
инверсия | /от лат. -"преместване, преобръщане"/ Реторична фигура. Разместване на думите с цел да се подчертае значението им или да се засили емоционалното въздействие |
метафора | /от гр.ез. - "пренасяне"/ Пренасяне на черти от един предмет или явление върху друг в резултат на сходство или прилика. |
метонимия | Дума или израз с преносно значение. Названието на един предмет се заменя с названието на друг предмет на основата на някакво подобие или заместване на предмета с названието на материала, от който е направен. |
синекдоха | Вид метонимия. Означаване на цялото с негова част. |
силабическо стихосложение | /от гр. ез. - "силабе" - "сричка"/ Стихотворна система, която се изгражда на принципа на еднакъв брой срички във всеки стих, разделени на ритмични групи с помощта на цезура. |
цезура | /от лат. език - "разсичане"/ Пауза в стих, с помощта на която се открояват различните му ритмични групи. |
постоянен епитет | епитет, който се употребява винаги с дадено съществително и образува с него неделима цялост. |
антитеза | /от гр. ез. - "противопоставяне"/ Стилен похват - свързване или съпоставяне на противоположни образи, идеи, чувства. |
Want to create your own Flashcards for free with GoConqr? Learn more.