Enter text here

Annotations:

• като професионална дейност на учителя е организирана, оформена и относително устойчива конфигурация (взаимно разположение) на поредицата от събития, с които се реализира то. Компонентите на преподаването могат да се обособят в три пределно широки групи. Първата група са управленско – регулиращи компоненти. Към тях могат да причислят: външно мотивиращ ученето, целеопределящ (поставяне на конкретните цели на обучение), тематично центриращ (поставяне на темата), стимулиращ, активиращ, средово структуриращ, планиращо – дизайнерски, програмиращ, организиращ, регулиращ (на собствената дейност и дейността на учениците). Втората група са процесуални компоненти: интелектуално – познавателен, социално –познавателен, емоционално – познавателен, емоционално – експресивен,  информационно – комуникативен, изследователско – творчески, формиращо – моделиращ, практико – приложен, възпитателно – индуциращ, метакогнитивен, рефлексивен. Третата група компоненти са резултативни: контролно – оценъчен, диагностичен, прогностичен. Четвърти допълнителни компоненти са формално (административно) репрезентативни.

Annotations:

• разбирани като продуцирани отношения и действия (събития) , произлизащи от динамичната структура на преподаването, спрямо ученето и учениците могат да бъдат:

1. 2. Базисни-процесуални

   Annotations:

   •      ІІ. Базисни процесуални функции, които водя дадена статична форма или структура към изменение чрез различни операции и действия, насочени към определена цел. 1. Теоретични и абстрактни интелектуално – познавателни функции, които предоставят 2. Социално – познавателни функции за подпомагане  на социалната интелигентност на учениците чрез съдействие за формиране и развитие на:      а) способности да се работи с околните;      б) способност да се разбират другите;      в) способност да се поставиш на мястото на другия;      г) способност критично да се оценяват постъпките на другите;      д) приспособяване към живот с други хора. 3. Емоционално – познавателни функции, които съдействат учениците да създават и развиват:      а) способност за точна оценка и изразяване на собствените емоции и емоциите на другите хора;      б) способност за познавателна преработка на емоционалния опит;      в) разпознаване и разбиране на емоциите;      г) адаптивна регулация на собствените емоции; 4. Емоционално експресивни функции, които дават израз на отношението на учителя към разработваната тема, към отделни ученици и класа като цяло и са продукт на собствената му емоционална интелигентност. 5. Информационно – комуникативни функции:      а) предоставяне на предварителна информация;      б) предоставяне на основна съдържателна информация)      в) предоставяне на допълнителна и консултативна информация;      г) предоставяне на текуща инструктивна информация;      д) съдействие съобразно ситуацията за междуличностна, личностно – групова, междугрупова комуникация в класа;      е) невербална комуникация;      ж) ориентационна и стимулираща комуникация;      з) общуване за: психично “заразяване”, внушение, убеждаване, подражаване, включване в действия, за управление на конфликти, за емпатия, за оказване на подкрепа и пр.;
   • 6.Изследователско – творческа функция за показ и съдействие за овладяване на теоретични и емпирични изследователски методи и модели на учене и опити за творчество. 7. Формиращо – моделиращи функции, които насочват учителя към създаване на условия и фактори за постепенно образуване утвърждаване, моделиране, преобразуване и развитие на различни новообразувания и качества в интелектуално – познавателната,  поведенческо – емоционалната и психомоторната сфера на личността на ученика в елементарен или строго детайлизиран, в теоретичен или (и) практичен, в знаково – символен, в репродуктивен или (и) творческо изследователски план. 8. Практико – приложни спрямо подготовката на учениците:      а) формиране на интелектуални, социални и практически умения;      б) решаване на учебни задачи и проблеми;      в) трансфер на знания и умения;      г) създаване на проблемно – изследователски опит у учениците;      д) актуализиране, консолидиране и на възстановяване знания и умения. 9. Възпитателна функция. 10. Функция за развитие и поддържане на метакогнитивния опит на учениците – знания за собствените им познавателни възможности, контрол и оценка на собственото познание и постижения. 11. Рефлексивна функция – самосъзнание, самоконтрол, самооценка и самокритичност на учителя в преподаването.
2. 3. Контролни

   Annotations:

   • Оценъчна функция. Диагностична функция. Прогностична функция. Корективна функция.
3. 1. Управленски-регулативни

   Annotations:

   •       І. Управленско – регулативни функции, които поддържат непосредствено или индиректно параметрите на зададените цели и събития в обучението: •Външно мотивиране; •Стимулиране; •Активиране; •Тематично центриране – съсредоточаване на вниманието за известно време върху изучаваната тема като входяща конкретизация на учебното съдържание и начало на неговата структурна организация; •Средово структуриране в класната стая– подреждане и осигуряване на оптимално физическо и социално окръжение и условия като стимулатор и активатор за ефективното реализиране на събитията в обучението. •Планиране на учебните съдържания •Планиране на уроците и други форми на обучение ( вж. Съответната глава). •Планиране на методите на обучение (вж. Съответната глава). •Дизайн на обучението (вж. Съответната глава). •Организиране на обучението •Регулиране в обучението – съхраняване и поддържане при нужда на целево и съдържателно планирани и ориентирани събития и състояния в обучението, така че да водят към саморегулация на учениците. •Създаване и поддържане на прави и обратни връзки с учениците.
4. 4. Административни

   Annotations:

   • Регистрираща. Представителна. Oтчетна.

Annotations:

• Преподаването е втората субектна страна ( другата е ученето) в обучението. Преподаването включва професионални решения, които могат да бъдат интуитивни, креативни и рационални. То е: управление на ученето и усвояването, ръководене, предизвикване и пускане на различни стимули с цел обучение, съчетание на изкуство с наука, предоставяне на възможност да се усвоят определени компетентности и др. То е професионална дейност на учителя  за предизвикване, информационно осигуряване и пряко, индиректно или интерактивно управление наученето и на класната среда.

1. Определение

   Annotations:

   • Практически положения, които възпроизвеждат обобщени ценни и полезни негови елементи, стандарти за копиране и създаване на цялостни структури.я
2. Видове според критерии

   Annotations:

   • •От гледна точка на поведенческите системи: директно – инструктивен (моно действие на учителя) и интерактивен (на взаимодействие); •От гледна точка на обработка на информацията: изследователски, концептуален, на интелектуалното развитие. •От гледна точка на личностното развитие на ученика: фасилитаторен или посреднически  (улесняващ ученето) и ролеви.
   • Друга класификация директно преподаване;•социално – интерактивен;•съгласие за дялово участие в обучението;•проблемно центриран;•радикално конструктивистки;•проектно – базиран;или:•инструктивен;•интерактивен;•преподаване чрез модели;•виртуално преподаване;•“равно участие” (на ученици и учител).•въпросно – диалогично базиран;•екипен (групово базиран);•конструктивистки.

Annotations:

•      Стратегиите на преподаване са принципен път за организиране и реализиране на преподаването, модели на адаптирането и алтернативното му превъплъщаване в процесуалните или ситуативни събития в обучението, насочен към учениците.            Много често стратегиите повтарят моделите на преподаване или се представят като методи и техники, което не е правилно. Типовете стратегии могат да бъдат: •директни;•индиректни;•насочени за учене чрез опита;•насочени към независимо учене;•насочени към интерактивност.

Annotations:

• повтарящото се индивидуално и своеобразно реализиране на това събитие, вследствие на особеностите на личността на учителя, неговта подготовка, образователната философиа, която изповядва. И тък са възможни много голям брой нюанси, но типизирането ги обобщава и свежда до краен брой.. Най – известно  е подреждането на стиловете от Ентъни Граша (Antony Gracha) – преподавател в университета на Цинцинати (САЩ):      é експерт и формален авторитет;      é личностно – центриран към себе си;      é фасилитатор;      éделегатор на комплекс от задачи;

Annotations:

• •представяне на знания и умения в развитие; •откритост на учениците към актуална информация; •центриране към ученето; •разбиране на ученето като процес с вероятностни резултати; •отсъствия на строги ограничения, идващи от учебните съдържания и   •формални методи; •пощряване на създаването на външен опит; •стимулиране на интереси и опити за творчестрво; •развитие на рационализъм и интуиция; •предложения за изследователски модели на учене; •създаване на функционални пространства за генеративно (конструктивистко) •учене; •съобразяване с информационните компютърни технологии; •разбиране на интерактивната, интерсубективната и контекстуална •същности на обучението в тяхното единство; •критичност към класически форми и методи на обучение; •разбиране и приемане на учениците като активни субекти в обучението и •образованието. •съобразяване с диверсификациите (многообразието на учениците).

1. Международни стандарти

   Annotations:

   • Международната организация по стандартизация (IBSTPI) официално предлага 14 стандарта за областта на компетенции на учителите, мениджърите по обучение и проектиращите учебни курсове. Всеки стандарт от своя страна обхваща от 4 до 9 функции. Те определят ролята на преподавателя, независимо от конкретните условия и типа организация: •Анализ на материалите по организация на обучението и информацията за учениците. •Осигуряване на подготовката за обучението. •Осигуряване и поддържане на доверието на учениците. •Управление на средата на обучение. •Демонстриране на ефективни умения за комуникация. •Демонстриране на ефективни умения за представяне на учебните съдържания. •Демонстриране на ефективни умения за задаване на въпроси. •Да отговаря по определени начини на потребностите на учениците и да поддържа обратна връзка с тях. •Да поддържа положителния растеж и мотивация за учене. •Да използва ефективно методите на обучение. •Да умее да оценява учениците. •Ефективно да използва средствата за обучение. •Да умее да оценява качеството на обучение и неговите резултати.