Урокът като водеща външна форма на обучение в училище

Nota:

• в своето определение е необходимо да съдържа иманентно (вътрешно присъщо) родовите общи признаци на външните форми, а заедно с това и видовите си отлики като специфична външна форма.  Уроците са външни, динамични, конкретни, конвергентни и вариативни форми за организиране, структуриране, конструиране, изразяване, функциониране и трансформиране на взаимосвързани регулационни и базисни събития, състояния или ситуации от процеса на обучение за достигане на различни образователни и възпитателни таксономични равнища в подготовката на учениците.

1. родови признаци
   1. класна форма
   2. външна форма
   3. съдържателно - тематична форма
   4. структурно – функционална форма
   5. структурно – функционална форма
   6. текуща във времето форма
   7. текуща във времето форма
2. Специфични признаци в предела на урока
   1. няма само един тип урок
   2. Той е оптимално структурирано цяло със съчетаване на различни компоненти (фази, сътояния) от процеса на обучение
   3. набор от целенасочени и целесъобразни конкатенационни (верижни) взаимовръзки между преподаване, учене и части от учебно съдържание
   4. търсена конкордантност (съгласуваност и координираност) между преподаване и учене
   5. конверсия (трансформация и промяна на набора от значения) на събития, ситуации, контексти и състояния от процеса на обучение
   6. общоприета прегнантна (с тенденция за по – голяма структурна свързаност), по – устойчива и по – значима парадигма за достигане на конкретни познавателно - теоретически, практически и социално - възпитателни цели в някои системи за организация на обучението;
   7. общо поле на вариращи дискурсивни и недискурсивни практики за овладяване на знания, формиране и развитие на умения и компетенции.
3. Таксономия на конкретните образователни равнища

   Nota:

   • представлява фиксирано и йерархизирано общо пространство на битието на порядък в епистемологичното, практическо - изпълнителното и диагностично – оценъчното  развитие на събитията в процеса на обучение, като следва:
   1. овладяване и представяне на декларативни и процедурни знания
      1. Уроци за директивно или интерактивно овладяване на нови декларативни или процедурни знания.
      2. Уроци за конструктивистко овладяване на нови декларативни или процедурни знания.
         1. Комбинирани уроци
   2. формиране и развитие на умения и компетенции
      1. Уроци за формиране и развитие на интелектуални умения и компетенции
      2. Урок за формиране и развитие на практически умения и компетенции
   3. приложение и използване на знания и умения
      1. Уроци за стандартизирано приложение на знания и умения
      2. Уроци за конструктивистко и проблемно – изследователско приложение на знанията и уменията.
   4. систематизиране, интегриране и обобщаване на знания и умения
      1. Уроци за систематизиране, интегриране и обобщение на знанията и уменията
   5. консолидиране, възстановяване и затвърждаване на знания и умения;
      1. Уроци за консолидиране, възстановяване и затвърдяване на знанията и уменията.
   6. измерване и оценка на постижения
      1. Уроци за измерване, диагностика и оценка на постиженията.
4. Структура

   Nota:

   • на отделните типове уроци представлява:       единство на множеството компоненти и тяхната значимост в урока;       обединение на свойствата и елементите на дадено събитие или определена поредица от събития в урока;       конкретизация и една от страните на урока;       строеж, чрез който компонентите на урока се обединяват в едно цяло;       законът, по който се подреждат компонентите в урока;       отношенията и зависимостите между компонентите в урока;       специфични връзки на компонентите.
   1. дименсии

      Nota:

      • Компонентът  на структурата на уроците представлява времева конструктна единица, която има смисъла и значението да идентифицира и инкорпорира някои събития и ситуции от процеса на обучение, имащи отношение за достигането на конкретните образователни цели.
      1. Динамичност – статичност
      2. Екстензивност – интензивност
      3. Хоризонталност – вертикалност
      4. Центричност – ацентричност
   2. Функции
      1. организационно осигуряване на целите
      2. логико – познавателна
      3. онтологична (едно от битиетата на обучението)
      4. практико – приложна
      5. синергетична

         Nota:

         • съвместно действие, при което крайният ефект или отговор е по-голям от сумата на ефектите или отговорите, предизвикани поотделно от всеки агент (фактор). 1 + 1 = 3
      6. морфогенетична

         Nota:

         • – поражда, развива, интегрира и диференцира компонентите
      7. експресивна
      8. социално – възпитателна
   3. Компоненти на хоризонталната структура (къде и кога)
5. Технологии на урока

   Nota:

   •      Технологията на урока представлява поредица от следните етапи:       подготовка за урока;       планиране на урока;       осъществяване на урока;       анализ (конфериране) на урока;       доработка на урока.
   1. предварителна подготовка:
      1. направа на годишното разпределение
      2. сверяване с годишни разпределения от минали години
      3. познаване на учебната програма и темите в учебниците
      4. създаване на визия за равнището на подготовка на класа като цяло и по предмета
      5. запознаване с указанията за учебно – възпитателната работа през годината
   2. повседневна подготовка
      1. подготовка на материали, средства и др. ресурси
      2. подготовка на информационни носители
      3. подготовка на инструменти за диагностика и оценяване
      4. подготовка на учебна техника
      5. овладяване на предстоящото тематично съдържание
      6. определяне на мястото на урока в системата от уроци
      7. рефлексия за минали уроци
6. Планиране на урок

   Nota:

   • е личен творчески акт на учителя
   1. Функции
      1. опора в провеждането на урока
      2. уточняват замисъла за урока
      3. могат да променят замисъла
      4. вниква се в детайлите
      5. вижда се логиката на урока
      6. компонентите се вместват хармонизирано във времето
      7. урокът се проиграва в идеален план
      8. овладява се темата и учителят се чувства сигурен в нея
   2. традиционната схема на планиране у нас
      1. 1.Културно – образователна област
      2. 2.Предмет
      3. 3.Тема
      4. 4.Цели на урока
      5. 5.Клас
      6. 6.Време
      7. 7.Място.
      8. 8.Учител
      9. 9.Ресурсно осигуряване на урока
      10. Компоненти на структурата на урока
      11. Дейности на учителя
      12. Дейности на учениците
      13. Време
      14. Бележки
   3. Стратегиите за планиране на урока
      1. Универсална стратегия

         Nota:

         • В нея урокът се планира по дидактическите или методическите модели представени в учебници и ръководства.
      2. Стратегия на търсене на аналог

         Nota:

         • В нея учителят обръща внимание на добрите урочни практики, нови виждания, нови предписания
      3. Стратегия на модификация на урочните структури чрез различни тактики
         1. премахване на компоненти
         2. допълване на компоненти
         3. пренареждане на компоненти
         4. увеличаване или намаляване на времето на различните компоненти
         5. на външния фактор – въвеждане на страничен човек в урока
         6. на вътрешния фактор – иновации в методите, информацията и пр
      4. Стратегия на комбиниране
      5. Стратегия на импровизиране
7. Конфериране

   Nota:

   • е система за групово или междуиндивидуално обсъждане на проведени уроци от научни позиции, която обхваща следните елементи
   1. правилно дефиниране и представяне на целите
   2. оптимално структуриране
   3. методична комбинаторика
   4. комуникация и общуване
8. Тенденциите за усъвършенстване на ефективността на урока
   1. усъвършенстване на организацията на урока чрез мобилност на неговите функции
   2. премахване на дистрибутивността между компонентите
   3. разнобразност на компонентите на урочните структури
   4. балансираност на компонентите на структурата на урока
   5. съсредоточаване на няколко функции в един компонент
   6. синергетичност на компонентите