Criado por Iliana Ilieva-Dabova
mais de 10 anos atrás
|
||
Константин Величков 1855 – 1907
Стихосбирката „Цариградски сонети” излиза през 1899 г. като издание на софийския книжар Д. Голов. През същата година книгата претърпява още две издания, които обаче са просто препечатки или по-скоро допълнителен тираж. Една година по-късно стихосбирката е преведена на чешки език. Величковите „Цариградски сонети” са приети с внимание от българската културна общественост. Отзиви се появяват в най-известните списания, написани от видни поети и литератори: в сп. „Надежда” от Иван Вазов; в сп. „Мисъл” от Пенчо П. Славейков; в „Периодическо списание” от Ал. Теодоров-Балан и др. В началото на стихосбирката стои посвещение: „На свещената памет на своите родители посвещава труда си признателният им син.” Повечето от сонетите на Величков са запечатали впечатления и настроения от периода на доброволното му изгнаничество в Цариград, остров Халки (1893–1894), а останалите са писани в края на 80-те години, когато той е в Италия. Това е причината стихосбирката да се дели на дяловете „Цариградски сонети” и „Италиански сонети”. Част от сонетите на К. Величков са обнародвани в периодичния печат преди отпечатването на стихосбирката „Цариградски сонети”. Негов трибун са сп. „Денница”, сп. „Изкуство”, сп. „Библиотека Свети Климент” и др.
Блести небето Блести небето, като че празнува,изпъстрено с елмазните звезди.Отникъде ни шум, ни се глас чува:душата трепти развълнувана. Трепти и чака някакви чудеснимелодий сладостно да прозвучатот гласове, от арфи неизвестни,кои ще чуй земята първи път. Но чака суетно и с жалба святаобръща се към светлите зари:тоз трепет, с кой поглеждам в небесата, вам мойта тайна не ли ви откри?Защо тъй мълком като непознатаме гледате, о, сяйни ми сестри?
АД Данте Алигиери превод: Константин ВеличковСЪДЪРЖАНИЕ. Поетът, след като се е бил лутал цяла нощ в един гъст и тъмен лес, в който се е бил изгубил, намира се при изгрев слънце в подножието на една могила. Кога захваща да се изкачва по нея, явяват се отпреде му три хищни звяра, които му препречват пътя Уплашен, той се готви да се върне назад, кога пред него се представя духът на Виргилия, който го ободрява и му обещава да го спаси от опасност, след като го заведе в царството на мъртвите, в Ада най-първо, а после в Чистилището, отдето след това по стъпките на друг водач ще се възкачи в Рая.На попрището жизнено в средатанамерих се в лес тъмен по зла чест,че правий път сбъркал бях в мрачината. Тъй буен, див и гъст бе тоя лес,че спомня ли го, цял ме мраз побива:при грозний страх, с кой пълни ме до днес, смъртта дори едва е по-горчива;но зарад благото, кое добих,ще кажа що видях в таз местност дива...
Quer criar suas próprias Notas gratuitas com a GoConqr? Saiba mais.